[1] Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
[2] (А възлязох по откровение). И изложих пред 'братята' благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите 'от тях', да не би напразно да тичам или да съм тичал.
[3] Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
[4] и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
[5] на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
[6] А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, 'казвам', не прибавиха нищо повече на моето 'учение';
[7] а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено 'да проповядвам' благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
[8] (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене 'за апостолство' между езичниците),
[9] и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
[10] 'Искаха' само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.
[11] А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
[12] Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше 'от тях', защото се боеше от обрязаните.
[13] И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
[14] Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
[15] Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
[16] като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
[17] Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
[18] Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
[19] Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
[20] Съразпнах се с Христа, и 'сега' вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
[21] Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се 'придобива' чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.