Skip to content
Opens in a new window

[1] Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

[2] и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

[3] Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и 'от' нашия Господ Исус Христос,

[4] Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец.

[5] Комуто 'да бъде' славата до вечни векове. Амин.

[6] Чудя се как вие 'оставяте' Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

[7] което не е друго 'благовестие', но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

[8] Но ако 'и сами' ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

[9] Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

[10] Защото на човеци ли 'искам да' угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

[11] Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

[12] понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил 'от човек', но чрез откровение от Исуса Христа.

[13] Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.

[14] И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

[15] А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

[16] благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

[17] нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

[18] Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

[19] а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

[20] (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога 'ви уверявам, че' не лъжа).

[21] После дойдох в сирийските и киликийските страни.

[22] И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

[23] а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

[24] И славеха Бога поради мене.

Галатяни — Chapters