[1] О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан 'като' разпнат?
[2] Това само желая да науча от вас: Чрез дела, 'изисквани' от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в 'евангелското' послание?
[3] Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?
[4] Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!
[5] Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, 'изисквани' от закона ли 'върши това', или чрез вяра в посланието,
[6] както 'с' Авраама, 'който' повярва в Бога, и му се вмени за правда?
[7] Тогава познайте, че тия, които 'упражняват' вяра, те са Авраамови чада;
[8] и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, 'казвайки': "В тебе ще се благославят всичките народи".
[9] Така щото тия, които 'имат' вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.
[10] Защото всички, които се 'облягат' на дела, 'изисквани' от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
[11] А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно 'от това', "че праведният чрез вяра ще живее";
[12] а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, 'което заповядва законът', ще живее чрез него".
[13] Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";
[14] така щото благословението, 'дадено' на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
[15] Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.
[16] А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
[17] И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.
[18] Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.
[19] Тогава, защо се 'даде' закона? Прибави се с цел 'да се изявяват' престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; 'и беше' прогласен от ангели чрез един ходатай.
[20] Но ходатаят не 'ходатайствува' за един; а Бог, 'Който дава обещание', е един.
[21] Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
[22] Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, 'изпълняемо' чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
[23] А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до 'времето' на вярата, която имаше да се открие.
[24] Така, законът стана за нас детеводител, 'да ни доведе' при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
[25] Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
[26] Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
[27] Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
[28] Няма 'вече' юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
[29] И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.