[1] След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.
[2] Порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.
[3] Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато 'последният' отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.
[4] Давид му отне хиляда 'колесници' и седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.
[5] И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.
[6] Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
[7] И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.
[8] И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.
[9] А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,
[10] тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер 'често' воюваше против Тоя. И 'Иорам' донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;
[11] па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил 'взето' от всичките народи, които беше покорил:
[12] от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.
[13] И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.
[14] И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
[15] Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.
[16] А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;
[17] а Садок, Ахитововият син и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;
[18] А Ванаия, Иодаевият син, беше 'над' херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.