[1] След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
[2] на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
[3] И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
[4] И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
[5] Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше 'това': От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
[6] И момъкът, който му съобщаваше 'това' рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.
[7] И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
[8] И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
[9] Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
[10] И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
[11] Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така 'направиха' и всичките мъже, които бяха с него.
[12] И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
[13] А Давид рече на момъка, който му съобщаваше 'това': От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
[14] И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
[15] И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
[16] И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.
[17] Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
[18] (и заръча да научат юдейците 'тая Песен на' лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -
[19] Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места 'на полето' ти! Как паднаха силните.
[20] Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
[21] Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви 'доставяйки' първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, 'като да' не е бил той помазан с миро.
[22] От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
[23] Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
[24] Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
[25] Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на 'полето' ти!
[26] Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
[27] Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!