[1] След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, 'на брой' тридесет хиляди души.
[2] И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, 'дето се намираше', Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
[3] И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
[4] като Ахио вървеше пред ковчега, 'а Оза край него'.
[5] А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове 'инструменти' от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
[6] А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря 'ръката' 'си' към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
[7] И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
[8] И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, 'както се нарича и' до днес.
[9] И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
[10] Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
[11] И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
[12] Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
[13] И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени 'телци'.
[14] И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
[15] Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
[16] А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
[17] И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
[18] И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
[19] И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера 'вино' и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
[20] А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
[21] А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
[22] И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
[23] Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.