Skip to content
Opens in a new window

[1] Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

[2] и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

[3] Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

[4] Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

[5] Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

[6] Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

[7] В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми 'стигна' в ушите Му.

[8] Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

[9] Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

[10] Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

[11] Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

[12] Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

[13] От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

[14] Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

[15] И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

[16] Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

[17] Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

[18] Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

[19] Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

[20] И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

[21] Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

[22] Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

[23] Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

[24] Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

[25] Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

[26] Към милостивия, 'Господи', милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

[27] Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

[28] Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

[29] Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

[30] Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

[31] Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

[32] Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

[33] Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

[34] Прави нозете ми като 'нозете' на елените, И поставя ме на високите ми места;

[35] Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

[36] Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

[37] Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

[38] Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

[39] Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

[40] Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

[41] Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

[42] Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

[43] Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

[44] Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

[45] Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

[46] Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

[47] Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

[48] Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

[49] И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

[50] Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

[51] Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.

2 Царе — Chapters