[1] След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаава,
[2] Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
[3] А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
[4] И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
[5] Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?
[6] А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам 'друго' лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
[7] А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
[8] И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.
[9] В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;
[10] и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
[11] И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според 'заповедта, която' Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:
[12] прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.
[13] И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
[14] После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.
[15] А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.
[16] И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.
[17] Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
[18] Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който 'живее' в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.
[19] И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.
[20] И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.
[21] Ето 'казва Господ:' Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израиля;
[22] и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши.
[23] Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.
[24] Който от Ахаавовия 'род' умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.
[25] (Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,
[26] и който извърши много мерзости като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните).
[27] А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
[28] Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
[29] Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.