[1] А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.
[2] Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.
[3] А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;
[4] защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).
[5] И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята 'и иди' към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.
[6] И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.
[7] И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:
[8] А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
[9] А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?
[10] 'Заклевам ти се в' живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го 'тук', той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.
[11] А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
[12] А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, 'че си тук', и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.
[13] Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?
[14] А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!
[15] Но Илия рече: 'Заклевам ти се в' живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.
[16] И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.
[17] А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?
[18] А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.
[19] Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.
[20] И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.
[21] Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.
[22] Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
[23] Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.
[24] Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.
[25] И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.
[26] И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.
[27] А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.
[28] И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.
[29] И като мина пладне, те пророкуваха до часа на 'вечерния' принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.
[30] Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;
[31] защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.
[32] И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.
[33] И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.
[34] И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.
[35] И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.
[36] А в часа на 'вечерния' принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.
[37] Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.
[38] Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.
[39] И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
[40] И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.
[41] Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото 'се чува' глас на изобилен дъжд.
[42] И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,
[43] и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. 'А Илия' рече: Иди пак, до седем пъти.
[44] И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава 'Илия' каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни 'колесницата си' та слез, за да те не спре дъждът.
[45] А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.
[46] И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.