[1] А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.
[2] Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.
[3] И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.
[4] Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.
[5] Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
[6] А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се 'на Давида' подир Авесалома.
[7] Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.
[8] Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
[9] И Адония закла овци, говеда и угоени 'телци' при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.
[10] Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.
[11] Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
[12] Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.
[13] Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?
[14] И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.
[15] И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.
[16] И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?
[17] А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си 'и каза': Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.
[18] Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.
[19] И той е заклал говеда, угоени 'телци' и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
[20] Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са 'обърнати' очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
[21] Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
[22] А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
[23] И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
[24] И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
[25] Защото той слезе днес та закла говеда, угоени 'телци', и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
[26] А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
[27] От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
[28] Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
[29] И царят се закле, казвайки: 'В името на' живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
[30] непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
[31] Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!
[32] Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.
[33] И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;
[34] и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!
[35] Тогава качете се 'тук' подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.
[36] А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!
[37] Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.
[38] И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.
[39] И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, 'за срещане' та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!
[40] И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.
[41] А Адония и всичките му гости чуха 'шума', като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?
[42] Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.
[43] А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;
[44] и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;
[45] И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.
[46] При това, Соломон седна на престола на царството.
[47] Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони 'както беше' на леглото си.
[48] Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес 'син' да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
[49] Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.
[50] А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.
[51] И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
[52] И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.
[53] И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.