[1] А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,
[2] от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.
[3] Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.
[4] Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.
[5] Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците.
[6] Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.
[7] В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.
[8] Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
[9] А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,
[10] и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.
[11] Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.
[12] Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.
[13] Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.
[14] След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.
[15] Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,
[16] (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),
[17] Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.
[18] Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.
[19] И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,
[20] И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.
[21] И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.
[22] А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.
[23] Бог му подигна 'и друг' противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар.
[24] И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази 'совците;' и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск.
[25] Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които 'направи' Адад, 'Резон' досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.
[26] Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.
[27] А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,
[28] тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе 'там;' и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа 'наложена' върху Иосифовия дом.
[29] А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.
[30] И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.
[31] И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;
[32] (ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);
[33] защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и 'да пазят' повеленията Ми, и съдбите Ми, както 'правеше' баща му Давид.
[34] Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.
[35] Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, 'сиреч', десет племена;
[36] А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.
[37] А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.
[38] И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш 'всичко', което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.
[39] И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.
[40] Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.
[41] А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?
[42] А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.
[43] Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.