[1] И така, братя мои, радвайте се в името на Господа. За мене не е досадно да ви пиша едно и също, а вас ще ви предпазва.
[2] Пазете се от злостни деятели, пазете се от тези кучета, пазете се от лъжеобрязването,
[3] защото истинското обрязване сме ние, които духовно служим на Бога и се хвалим с Иисус Христос, и не се уповаваме на човешки предимства,
[4] макар че аз мога да се уповавам и на човешки предимства. Ако някой друг мисли да се уповава на тях, то още повече аз,
[5] който съм обрязан в осмия ден и съм от Израилев род, от Вениаминовото племе, евреин от евреите, по отношение на Закона – фарисей,
[6] по усърдие – гонител на църквата, според изискваната от Закона праведност – непорочен.
[7] Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба.
[8] Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Иисус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос
[9] и да пребъдвам в Него. Аз търся не своето оправдаване, произхождащо от Закона, а придобиваното чрез вяра в Христос – оправдаването от Бога чрез вярата,
[10] за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него,
[11] та дано достигна възкресението от мъртвите.
[12] Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя.
[13] Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред,
[14] аз се стремя към целта – към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Иисус Христос.
[15] И тъй, нека ние, които се стремим към съвършенство, да мислим така; ако ли вие другояче мислите, Бог ще ви разкрие онова, което е правилно.
[16] Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.
[17] Братя, бъдете ми подражатели и насочете поглед към онези, които постъпват по нашия пример.
[18] Понеже мнозина, за които често съм ви говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на Христовия кръст.
[19] Техният край е гибел, тяхното божество – коремът, а славата – в срама им; мислите им са насочени към земното.
[20] А ние сме жители на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, нашия Господ Иисус Христос,
[21] Който ще преобрази унизеното ни тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той всичко може да покори на Себе Си.