[1] И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание –
[2] направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени.
[3] Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си.
[4] Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
[5] Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.
[6] Той, Който беше Бог по природа, не се възползва от равенството си с Бога,
[7] но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек,
[8] Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста.
[9] Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име,
[10] тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята,
[11] и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“
[12] Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте спасението си със страх и трепет,
[13] защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля.
[14] Всичко вършете без ропот и съмнение,
[15] за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената,
[16] отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно,
[17] но макар да се принасям като жертвено възлияние в служба на вярата ви, аз се радвам и споделям радостта на всички вас.
[18] Така също и вие се радвайте и споделяйте моята радост.
[19] Изразявам надежда чрез Господ Иисус скоро да изпратя при вас Тимотей, тъй че, като узная как сте, да се утеша духом.
[20] Защото нямам никой друг, който като мене така искрено да се грижи за вас,
[21] докато всички търсят своето, а не онова, което е на Иисус Христос.
[22] А неговата изпитана вярност вие знаете – както син с баща си, така и той заедно с мене служи на благовестието.
[23] И тъй, надявам се да го изпратя веднага, щом узная какво ще стане с мене,
[24] а съм убеден чрез Господ, че и сам скоро ще дойда при вас.
[25] Намерих обаче за нужно да изпратя при вас брат Епафродит, мой сътрудник и съратник, изпратен от вас, за да ми помага в моите нужди.
[26] Той копнееше за всички ви и дълбоко скърбеше, че бяхте чули за неговото заболяване.
[27] Да, той беше смъртно болен, но Бог му оказа милост, и то не само на него, но и на мене, за да не ми се трупа скръб върху скръб.
[28] Затова го изпратих по-скоро, та като го видите пак, да се зарадвате и аз да бъда по-малко наскърбен.
[29] И така, приемете го в името на Господа с пълна радост и към такива братя се отнасяйте с почит,
[30] понеже за Христовото дело той изложи на опасност живота си дори до смърт, за да ви замести в служението поради вашето отсъствие.