[1] Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всички вярващи в Иисус Христос, които се намират във Филипи, заедно с църковните ръководители и помощниците им.
[2] Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
[3] Благодаря на своя Бог всеки път, когато си спомня за вас –
[4] винаги във всяка своя молитва с радост се моля за всички вас.
[5] Благодаря за вашето участие в благовестието от първия ден и досега.
[6] И съм уверен в това, че Този, Който започна у вас доброто дело, ще го завърши до деня на Иисус Христос.
[7] Оправдано е да мисля така за всички вас, защото сте в сърцето ми, тъй като всички вие сте съпричастни заедно с мене в благодатта – и когато съм в окови, и когато защитавам и утвърждавам благовестието.
[8] Бог ми е свидетел колко много обичам всички вас с любов, каквато е любовта на Иисус Христос.
[9] Моля се вашата любов все повече и повече да се усилва чрез знание и преценка за всичко,
[10] за да различавате какво е добро. Така ще бъдете чисти и безупречни в Христовия ден,
[11] изпълнени с плодовете на добродетелта, дарени чрез Иисус Христос, за слава и похвала на Бога.
[12] Желая, братя, да знаете, че това, което ми се случи, спомогна за по-голям успех на благовестието,
[13] защото на цялата дворцова стража и на всички други стана известно, че аз съм окован заради Христос.
[14] И повечето от братята по вяра в Господа, насърчени от моите окови, започнаха по-смело, без страх да проповядват Божието слово.
[15] Наистина някои проповядват Христос от завист и увлечение по спорове, а други – от най-добри намерения.
[16] Едните проповядват Христос от желание да спорят, не от чисти подбуди, като мислят, че увеличават тежестта на оковите ми.
[17] А другите проповядват от любов, като знаят, че аз съм определен да защитавам благовестието.
[18] Но какво от това? Във всеки случай, било с умисъл, било искрено, Христос се проповядва. Затова се радвам и ще се радвам,
[19] защото зная, че това ще ми послужи за спасение благодарение на вашата молитва и чрез съдействието на Духа на Иисус Христос.
[20] Затова очаквам с голямо желание и се надявам, че в нищо няма да се посрамя, но ще се постарая много смело, както винаги, така и сега Христос да се възвеличи чрез тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт.
[21] Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка.
[22] Ако ли живеенето ми в плът е плодотворно, не зная кое да предпочета.
[23] Привличат ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро.
[24] Но да остана в плът е по-необходимо за вас.
[25] Аз зная със сигурност, че ще остана и ще бъда заедно с всички вас за ваш напредък и за радост във вярата,
[26] тъй че когато дойда повторно при вас, да можете чрез мене много повече да бъдете хвалени заради единението с Иисус Христос.
[27] Само живейте достойно за Христовото благовестие, та било че дойда и ви видя, било че отсъствам, да чувам за вас, че устоявате в единомислие и като един се борите за благовестената вяра.
[28] Изобщо не се плашете от противниците: това ще е доказателство за тяхната гибел и за вашето спасение. И това е от Бога,
[29] защото на вас е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него,
[30] като водите същата борба, каквато видяхте, че аз водих, и сега чувате, че водя.