[1] Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината Манасиево племе. Той им каза:
[2] „Вие изпълнихте всичко, което Господният служител Мойсей ви заповяда и се вслушахте в гласа ми за всичко, което ви заповядах.
[3] Вие не изоставяхте братята си през цялото време и до този ден точно спазихте заповедта на Господа, вашия Бог.
[4] И сега Господ, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, както им беше говорил. Върнете се сега и идете в шатрите си, в земята на вашето владение, която Господният служител Мойсей ви беше дал отвъд Йордан.
[5] Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви даде Господният служител Мойсей: да обичате Господа, своя Бог, да следвате всички Негови пътища, да спазвате заповедите Му, да се държите за Него и да Му служите от цялото си сърце и от цялата си душа.“
[6] Тогава Иисус ги благослови и ги изпрати по техния път. И те отидоха по шатрите си.
[7] На едната половина от Манасиевото племе Мойсей беше дал наследствен дял във Васан, а на другата половина Иисус даде дял с братята му в областта отсам Йордан на запад. Освен това когато Иисус ги отпращаше по шатрите им и ги благослови,
[8] им каза: „С голямо богатство се връщате по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед, с желязо и с голямо изобилие от дрехи. Поделете плячката от враговете си със сродниците си.“
[9] Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе от Израилевите синове се обърнаха и тръгнаха от Силом, който е в ханаанската земя, за да отидат в земята Галаад, земята на Израилевите синове, от своите притежания, в която бяха въведени във владение чрез заповед на Господа чрез Мойсей.
[10] Когато дойдоха в йорданската околност, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината племе на Манасия изградиха там жертвеник край Йордан – внушителен жертвеник.
[11] И Израилевите синове чуха да се говори: „Ето синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе изградиха жертвеник срещу ханаанската земя, близо до околността на Йордан, близо до областта на Израилевите синове.“
[12] Когато Израилевите синове чуха това, цялата общност на Израилевите синове се събра в Силом, за да отидат на война против тях.
[13] И Израилевите синове изпратиха Финеес, син на свещеника Елеазар, до синовете на Рувим, до синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя.
[14] С него бяха десет предводители, по един родоначалник от всички племена на Израил. Всеки беше глава на дома на своите предци. Те бяха от селищата на Израил.
[15] Те дойдоха при Рувимовите синове, синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя и се обърнаха към тях с думите:
[16] „Така казва цялата общност на Господа: „Какво е това непокорство, което извършихте срещу Израилевия Бог, отстъпвайки от Господа, като си изграждате жертвеник и се бунтувате против Господа?
[17] Малко ли ни е престъплението на Фегор, от което не сме се очистили до днес? Това беше наказание върху обществото на Господа.
[18] И вие днес отстъпвате от Господа! Ако се бунтувате против Господа днес, утре Той ще се разгневи против цялата Израилева общност.
[19] Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, преминете в земята на владението на Господа, където Господ е разпънал скинията, и влезте във владение сред нас. Обаче не се бунтувайте против Господа! Не се бунтувайте против нас, изграждайки си жертвеник настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог.
[20] Не извърши ли Заровият син Ахан коварно престъпление спрямо проклетото? И гневът беше върху цялата Израилева общност, въпреки че той беше само един човек. Не погина ли той поради своето беззаконие?“
[21] Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от Манасиевото племе отговориха на родоначалниците:
[22] „Бог на боговете е Господ, Бог на боговете е Господ, Той е, Който знае, и Израил ще разбере! Ако се бунтуваме или отстъпваме от Господа, Той няма да ни пощади днес.
[23] Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа, и ако принасяме върху него всеизгаряния, хлебни жертви или извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ отсъди!
[24] Наистина сторихме това, изпълнени със страх да не би утре вашите синове да кажат на нашите синове: „Какво общо имате вие с Израилевия Бог?“
[25] Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа.
[26] Затова ние казахме: „Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник – не за всеизгаряния, нито за други жертви.
[27] По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.“ И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: „Вие нямате дял в Господа.“
[28] И ние си казахме: „Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: „Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.“
[29] Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“
[30] Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро.
[31] Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“
[32] И синът на свещеника Елеазар, Финеес, се върна с първенците от синовете на Рувим и синовете на Гад от галаадската страна в ханаанската земя при Израилевите синове. Те донесоха вестта за случилото се.
[33] И израилтяните одобриха тази вест. Те благословиха Бога и вече не говореха за тръгване на война против тях, за да унищожат земята, на която живееха синовете на Рувим, и синовете на Гад.
[34] И синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на жертвеника: Ед, т.е. свидетелство между нас, че Господ е истинският Бог.