[1] Когато царят на Хацор Явин чу това, изпрати до мадонския цар Йовав, до царя на Шимрон и царя на Аксаф,
[2] и до царете на север по планината, по равнината на юг от Генисарет, в Шефела, и в Нафа и Дор на запад,
[3] при ханаанците на изток и на запад, при аморейците: хетейците, ферезейците и йевусейците по хълмовете и евейците под Хермон, в земята Масифа.
[4] Те излязоха с цялото си войнство – многоброен народ като пясъка по морския бряг – с голямо множество коне и колесници.
[5] Всички тези царе се събраха и заедно се разположиха на лагер близо до Мером, за да се сражават против израилтяните.
[6] Тогава Господ каза на Иисус: „Не се бой от тях, защото утре до това време Аз ще пронижа всички тях пред очите на израилтяните. На конете им прережи жилите и колесниците им изгори с огън.“
[7] Иисус и целият боеспособен народ с него ги изненадаха при водите на Мером и ги нападнаха.
[8] И Господ ги предаде в ръцете на израилтяните. Те ги поразяваха и преследваха до Големия Сидон и Мисрефот-Майм и до долината Масифа на изток. Поразяваха ги така, че от тях не остана никой оцелял.
[9] Иисус постъпи с тях така, както му каза Господ: на конете преряза жилите и колесниците изгори с огън.
[10] В същото време Иисус се върна да превземе Хацор и порази царя му с меч, защото Хацор беше преди начело на всички тези царства.
[11] И избиха с острието на меч всичко живо, което беше в него. Те ги предадоха на проклятие. Нищо живо не остана. И изгориха Хацор с огън.
[12] Иисус превзе всички тези царски градове и уби всичките им царе с острието на меч. Предаде ги на проклятие, както Господният служител Мойсей беше заповядал.
[13] Обаче Израил не изгори никой от градовете, които стояха по хълмовете, освен Хацор. Иисус изгори единствено него.
[14] Израилтяните разграбиха, оплячкосаха за себе си цялата плячка от тези градове и добитъка. А всичките хора поразяваха с острието на меч, докато не ги избиха. Те не оставиха нищо живо.
[15] Както Господ беше заповядал на служителя Си Мойсей, така Мойсей заповяда на Иисус и така постъпи Иисус. Той не се отклони от нито една дума във всичко, което Господ беше заповядал на Мойсей.
[16] Така Иисус превзе цялата тази хълмиста земя, цялата южна земя, цялата земя на Гошен, Шефела и Арава – планината Израилева и равнината.
[17] От планината Халак, която се издига към Сеир, до Ваал-Гад в Ливанската долина под планината Хермон – всичките им царе хвана, порази и изби.
[18] Дълго време Иисус воюва против всички тези царе.
[19] Нямаше град, който да не се предаде пред Израил, освен евейците, жители на Гаваон. Всички те бяха превзети в битка.
[20] Защото от Господа беше да вкоравят сърцата си и да излязат в битка срещу Израил – за да бъдат предадени на проклятие и да не бъдат помилвани, а да бъдат изтребени така, както Господ беше заповядал на Мойсей.
[21] В същото време Иисус дойде и изтреби енакимците от високата страна-планина, в Хеврон, Давир, Анав и цялата израилска хълмиста страна, и по цялата Юдина планина Иисус ги предаде на проклятие с градовете им.
[22] От енакимците не остана никой в земята на Израилевите синове. Те останаха само в Газа, в Гет и Азот.
[23] Когато Иисус превзе цялата земя, както Господ беше казал на Мойсей, тогава Иисус я предаде за наследствен дял на израилтяните според делението им на племена. И земята се успокои от война.