[1] Цялата общност на израилтяните се събра в Силом. Там те поставиха скинията на събранието. Земята беше завладяна.
[2] Между Израилевите синове оставаха седем племена, които все още не бяха получили своята наследствена част.
[3] Тогава Иисус каза на Израилевите синове: „Колко ще отлагате да отидете да завладеете земята, която Господ, вашият Бог, даде на предците ви?
[4] Изберете си по трима мъже от племе и аз ще ги изпратя. Нека отидат да огледат страната и да я опишат, според както трябва да се раздели наследствената част, и да се върнат при мене.
[5] Да я разделят помежду си на седем дяла. Юда да остане в пределите си на юг, а Йосифовият дом да остане в пределите си на север.
[6] След като разделите земята на седем части и ми съобщите, аз ще хвърля за вас жребий тук пред Господа, нашия Бог.
[7] Левитите не трябва да имат дял, защото между вас техен наследствен дял е свещенството на Господа. Гад, Рувим и половината племе на Манасия вече получиха своя наследствен дял на изток отвъд Йордан, който Мойсей, Господният служител, им беше дал.“
[8] Тогава мъжете станаха и тръгнаха. Иисус възложи на онези, които излязоха да опишат земята, като каза: „Вървете обходете земята, опишете я и се върнете при мене, а аз ще хвърля жребий пред Господа в Силом.“
[9] Мъжете тръгнаха и обходиха земята. Те я описаха в книга по градове в седем дяла. Тогава дойдоха при Иисус в лагера в Силом.
[10] Иисус хвърли за тях жребий пред Господа в Силом. Там Иисус раздели земята между Израилевите синове по наследствени дялове.
[11] Първият жребий излезе за племето на Вениаминовите синове според родовете им. Границата на полагащия им се по жребий дял минаваше между Юдовите синове и Йосифовите синове.
[12] Границата им на север започва при Йордан, изкачва се по хребета на север от Йерихон към хълмистата област на запад и завършва в пустинята на Бет Авен.
[13] Оттам границата преминава към Луз, покрай южната страна на Луз, който е Ветил, и слиза към Атрот Адар, към планината, която е на юг от Долни Бет-Орон.
[14] След това границата извива и заобикаля към западната страна на планината, която е на юг от Бет-Хорон, и завършва при Кириат-Баал, което е Кириат-Ярим, град на Юдовите синове. Това е западната страна.
[15] Южната страна на границата започва от покрайнините на Кириат-Ярим и продължава надолу, следвайки водното течение до извора Води на Нефтоах.
[16] След това границата слиза до подножието на планината, която е срещу Еномовата долина, на север до Рефаимската долина и се спуска до Еномовата долина към южната страна на Йевус и стига до Ен-Рогел.
[17] Тя завива северно и отива към Айн Шемеш, след това излиза към Гелилот, който е срещу възвишението Адумим, и слиза към Камъка на Бохан, Рувимовия син.
[18] След това преминава северно на склона на Йорданската долина и се спуска надолу в Арава.
[19] Границата минава около северния хребет на Бет-Хогла и се връща на полуострова с форма на език на Соленото море при южния край на Йордан. Това е южната граница.
[20] От изток граница е Йордан. Това е наследственият дял на Вениаминовите синове с границата му околовръст според родовете им.
[21] На племето на Вениаминовите синове според родовете им принадлежат градовете: Йерихон, Бет-Хогла, Емек-Кециц,
[22] Бет-Хаарава, Цемараим, Ветил,
[23] Авим, Пара, Офра,
[24] Кефар-Амони, Офни и Гева – дванадесет града със селата им.
[25] Гаваон, Рама, Беерот,
[26] Масифа, Кефире, Моца,
[27] Рекем, Ирпеел, Тарала,
[28] Цела, Елеф и Йевус, който е Йерусалим, Гиват и Кириат-Ярим – тринадесет града и селата им. Това е наследственият дял на Вениаминовите синове според родовете им.