[1] Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:
[2] „Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие – прославете Господа!
[3] Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев.
[4] Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води;
[5] планините се топяха от присъствието на Господа – самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.
[6] В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.
[7] Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил.
[8] Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил?
[9] Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа – прославете Господа!
[10] Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците – пейте песен!
[11] Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си – там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите.
[12] Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!
[13] Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните.
[14] Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл.
[15] Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания.
[16] Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения.
[17] Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи.
[18] Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим – по полските височини.
[19] Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха.
[20] Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар.
[21] Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя!
[22] Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи.
[23] Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, – горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите.
[24] Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите!
[25] Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.
[26] Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.
[27] При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв.
[28] През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: „Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?“
[29] Нейните мъдри придворни ѝ отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си:
[30] „Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят – по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.“
[31] Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.