[1] Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: „Няма да наруша Своя завет с вас довека.
[2] Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя, а разрушете жертвениците им.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
[3] Затова и Аз казах: „Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им“.“
[4] Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.
[5] Поради това и нарекоха това място Бохим. Там те принесоха жертва на Господа.
[6] След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя.
[7] Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил.
[8] Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години.
[9] Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш.
[10] Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.
[11] Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали.
[12] Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа;
[13] изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта.
[14] Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си.
[15] Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени.
[16] Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители,
[17] при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така.
[18] Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха.
[19] След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път.
[20] Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас,
[21] затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си,
[22] за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“
[23] И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.