[1] Ето народите, които Господ остави в страната, за да подложи чрез тях на изпитание всички онези израилтяни, които вече нищо не знаеха за всички войни, водени за Ханаан
[2] – само за да знаят и да се научат да воюват следващите поколения на израилтяните, които по-напред не са ги знаели:
[3] петима вождове на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваал-Ермон до входа в Емат.
[4] Те бяха оставени, за да бъдат израилтяните подложени чрез тях на изпитание и да се разбере дали те се вслушват в заповедите на Господа, които Той бе заповядал чрез Мойсей на предците им.
[5] Така израилтяните се заселиха между ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци,
[6] вземаха си дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, като служеха на боговете им.
[7] Израилтяните извършваха лоши дела пред Господа и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни вааловци и астарти.
[8] Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде във властта на месопотамския цар Хусарсатем, и израилтяните робуваха на Хусарсатем в продължение на осем години.
[9] След това израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна спасител, който ги избави – Готониил, син на Кеназ, по-малък брат на Халев.
[10] Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение.
[11] Тогава земята беше спокойна в продължение на четиридесет години. И Готониил, син на Кеназ, умря.
[12] Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа.
[13] Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите.
[14] Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.
[15] Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон.
[16] Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро,
[17] и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел.
[18] Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете,
[19] върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха.
[20] Тогава Аод дойде при него – той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола.
[21] Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му
[22] толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад.
[23] Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.
[24] След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“
[25] Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.
[26] Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират.
[27] Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело.
[28] И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине.
[29] Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави.
[30] Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.
[31] След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил.