[1] Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго.
[2] Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло.
[3] Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло.
[4] Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае.
[5] Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва!
[6] И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената.
[7] Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа,
[8] но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова.
[9] С него благославяме Бог и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие.
[10] От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така.
[11] Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
[12] Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода.
[13] Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение.
[14] Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината.
[15] Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска.
[16] Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини.
[17] А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.
[18] Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.