[1] Братя мои! Нека вярата в Иисус Христос, нашия Господ на славата, остане непокътната от пристрастия.
[2] Ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, в разкошни дрехи, а влезе и бедняк в нечисти дрехи,
[3] и вие погледнете към облечения в разкошни дрехи и му кажете: „Ти седни тук удобно!“, а на бедняка кажете: „Ти стой там!“ или „Седни тук, долу, до краката ми!“ –
[4] нима не направихте в себе си разлика между тях и не отсъдихте, разсъждавайки пристрастно?
[5] Послушайте, възлюбени мои братя! Нали Бог избра бедняците по света да бъдат богати във вярата и наследници на царството, обещано от Него на онези, които Го обичат?
[6] А вие презряхте бедняка. Но нали богатите ви потискат и нали те ви влачат по съдилища?
[7] Нали те хулят доброто име, с което вие сте наречени?
[8] Ако наистина изпълнявате царския закон според Писанието – „Обичай ближния си като себе си“, – добре постъпвате.
[9] Но ако съдите по външността, грях вършите и законът ви изобличава като престъпници.
[10] Който спазва целия закон, но съгреши в едно, той става виновен във всичко.
[11] Защото Онзи, Който е казал: „Не убивай“, е казал също и: „Не прелюбодействай“. Затова, ако не убиеш, но прелюбодействаш, ти си престъпил закона.
[12] Говорете и постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
[13] Защото съдът ще бъде безмилостен за онзи, който не е проявил милост. Милостта тържествува над съда.
[14] Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси?
[15] Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват,
[16] а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза?
[17] Така и вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
[18] Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“
[19] Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.
[20] Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
[21] Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак?
[22] Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство.
[23] Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“
[24] Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра!
[25] Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
[26] Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.