[1] Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, изпраща поздрав на дванадесетте племена, разпръснати по света.
[2] Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост,
[3] тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
[4] Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.
[5] Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде.
[6] Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра.
[7] Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
[8] тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.
[9] Унизеният брат да се хвали със своето въздигане,
[10] а богатият – със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата:
[11] когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.
[12] Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
[13] Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого.
[14] Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст.
[15] Сетне страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт.
[16] Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя!
[17] Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила, Който никога не се променя, нито пък помръква.
[18] Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.
[19] И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв.
[20] Защото човек в гнева си не постъпва според Божията правда.
[21] Затова отхвърлете всяка нечистота и неизказана злоба, за да приемете с кротост посаденото във вас учение, което може да спаси душите ви.
[22] Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си.
[23] Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало:
[24] погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда.
[25] Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си.
[26] Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, той мами сърцето си и неговото благочестие е суетно.
[27] Чисто и непорочно благочестие пред Бог и Отец е това: да се грижиш за сираци и вдовици в техните страдания и да се пазиш неосквернен от света.