[1] Когато лекувах Израил, тогава се разкриха вината на Ефрем и злодейството на Самария, защото те си служат с измама. Ето крадци се вмъкват и разбойници грабят по улиците.
[2] Те не размишляват в сърцето си, че Аз помня цялото им беззаконие. А сега ги притиснаха собствените им дела, които са пред Мене.
[3] Със злодейството си доставят веселие на царя, а с лъжите си – на князете.
[4] Те всички горят от прелюбодейство като пещ, опалена от хлебаря, който щом замеси тестото, престава да я подклажда, докато то втаса.
[5] Празничен е денят на нашия цар! Князете се разпалиха до боледуване от вино, а той протяга ръка към тези, които кощунстват.
[6] Защото с коварството си те правят сърцето си на пещ; гневът им спи цяла нощ, а сутрин гори като пламтящ огън.
[7] Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всички техни царе падат и никой не Ме призовава.
[8] Ефрем се смеси между народите, Ефрем стана като необърната пита.
[9] Чуждите поглъщаха силата му и той не забеляза, косите му посивяха, а той не разбира.
[10] И гордостта на Израил свидетелства против него – и при това те не се обърнаха към Господа, своя Бог, и не Го потърсиха.
[11] И Ефрем стана неразумен като глупав гълъб, призовават Египет, а отиват в Асирия.
[12] Аз ще метна върху тях мрежата Си, докато отидат, като небесни птици ще ги уловя, ще ги накажа поради нечестието им.
[13] Горко им за това, че отстъпиха от Мене, гибел за тях за това, че отпаднаха от Мене! Аз искам да ги спася, а те говорят лъжи против Мене.
[14] И не Ме призоваваха в сърцето си, когато стенеха в леглата си. Събират се да молят за жито и вино, но се обявяват против Мене
[15] Аз обучавах и укрепвах мишците им, а те замисляха зло против мене.
[16] Те се обръщат, но не към Всевишния, приличат на неверен лък; техните велможи ще паднат от меч поради наглия им език. Това ще бъде позор за тях в египетската земя.