[1] Когато Ефрем поучаваше, всички трепереха. Той се издигна в Израил, но се провини чрез Ваал и загина.
[2] И сега продължават да грешат: направиха си излети истукани от среброто си, такива, каквито те разбираха кумирите, изцяло работа на художници. Те казват: „На тях трябва да принасяте жертва“, и целуват телета.
[3] Поради това те ще бъдат като утринна мъгла, като роса, която рано изчезва, като мекина, която вятърът отвява от хармана, като дим от решетка.
[4] Но Аз съм Господ, Бог твой от времето в египетската земя, и ти не трябва да познаваш друг бог освен Мене, защото няма спасител освен Мене.
[5] Аз се грижих за тебе в пустинята, в земята на жаждата.
[6] Когато пасяха добитък, тогава се насищаха; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им и поради това Ме забравяха.
[7] И Аз ще бъда за тях като лъв, като пантера ще дебна по пътя.
[8] Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са откраднати. Ще раздирам гърдите им и сърцата им. Кучета ще ги изяждат там, полски зверове ще ги разкъсват.
[9] Ти погуби себе си, Израилю, кой ще ти помогне освен Мене?
[10] Къде е царят ти сега, който може да те спаси – тебе и всички твои градове! Къде са твоите вождове, за които казваше: „Дай ни цар и началници“?
[11] Аз ти дадох цар в гнева Си и в яростта Си го премахнах.
[12] Престъплението на Ефрем е заключено, грехът му е скрит.
[13] Ще го постигнат мъки като при раждаща; той е неразбрано дете. Когато времето му дойде, той няма да излезе от майчината утроба.
[14] Ще ги избавя от властта на ада, ще ги освободя от смъртта. Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, аде, победата? Състраданието е скрито за Моите очи.
[15] Макар Ефрем да е плодовит между братята си, източен вятър ще дойде, диханието на Господа ще възлезе от пустинята. Тогава кладенецът му ще пресъхне, изворът му ще пресекне. Врагът ще ограби съкровищницата му с всички драгоценни съдове.