[1] Елате, да се върнем при Господа! Защото Той ни нарани и Той ще ни изцери, порази ни и ще превърже раните ни.
[2] След два дена Господ ще ни оживи, на третия ден отново ще ни въздигне и ние ще живеем пред Него.
[3] Нека се стремим към познание на Господа. Неговата поява е като утринна зора и Той ще дойде при нас като дъжд; като пролетен дъжд ще напои земята.
[4] Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Юдо? Вашето милосърдие е като утринна мъгла и като роса, която бързо отминава.
[5] Затова Аз ги поразявах чрез пророците, бичувах ги с възвестените от Мене слова и съдът Ми е като светлина.
[6] Защото Аз искам милосърдие, а не жертва; повече познание за Бога, отколкото всеизгаряния.
[7] И те при Адам нарушиха завета и тогава измениха на верността си към Мене.
[8] Галаад е град на злодейци, опозорен с кръв.
[9] Както разбойници причакват човек, така сбирщина свещеници убиват отиващите към Сихем и вършат безчестие.
[10] Аз видях ужас в дома на Израил, там Ефрем блудства, Израил се оскверни.
[11] И за тебе, Юдо, Аз определих жътва, когато върна от плен Своя народ.