[1] Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко.
[2] Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време.
[3] Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света.
[4] Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона,
[5] за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени.
[6] А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“
[7] Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос.
[8] Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове.
[9] Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите?
[10] Почитате дни и месеци, времена и години.
[11] Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
[12] Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте.
[13] Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест.
[14] И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос.
[15] Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете.
[16] Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината?
[17] Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях.
[18] Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас.
[19] Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.
[20] Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
[21] Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона?
[22] Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
[23] Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание.
[24] Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар,
[25] понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си.
[26] А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни.
[27] Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“
[28] Ние пък, братя, сме като Исаак – деца на обещание.
[29] Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега.
[30] А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната.
[31] Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.