[1] Неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не вярвате на истината, макар пред очите ви Иисус Христос да бе изобразен така, сякаш е разпънат сред вас?
[2] Искам само това да науча от вас: чрез дела по Закона ли получихте Духа, или като повярвахте на това, което чухте?
[3] Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Духа, с плътта ли сега ще свършите?
[4] Нима напразно претърпяхте толкова неща? Едва ли е било напразно!
[5] Този, Който ви дарява Духа и прави сред вас чудеса, заради дела по Закона ли върши това, или защото повярвахте на онова, което чухте?
[6] Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“
[7] Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове.
[8] И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“
[9] И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам.
[10] А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“
[11] Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“
[12] Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“
[13] Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ –
[14] за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
[15] Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание.
[16] А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос.
[17] Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос, та обещанието да изгуби сила.
[18] Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
[19] Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник.
[20] Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един.
[21] И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона.
[22] Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.
[23] Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
[24] Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
[25] А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.
[26] Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос –
[27] всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте.
[28] Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.
[29] А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници.