[1] По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
[2] А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.
[3] Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже.
[4] Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят –
[5] пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
[6] А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене.
[7] Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,
[8] понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.
[9] Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.
[10] Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
[11] А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.
[12] Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.
[13] Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
[14] Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“
[15] Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници.
[16] Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.
[17] Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не!
[18] Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник.
[19] Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос
[20] и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене.
[21] Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.