[1] Тогава Дарий Мидийски, който беше на шестдесет и две години, превзе царството.
[2] Дарий намери за добре да определи за царството сто и двадесет сатрапа, които да бъдат управители над цялото царство.
[3] Над тях той постави трима князе, един от които беше Даниил, за да дават сатрапите отчет пред тях и царят да не бъде претоварен.
[4] Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапи, защото притежаваше превъзходен ум и царят вече замисляше да му подчини цялото царство.
[5] Тогава князете и сатрапите започнаха да търсят повод за обвинение срещу Даниил във връзка с управлението на царството. Но те не можаха да намерят никакъв повод за обвинение, нито вина, защото той беше напълно надежден и у него не бяха открити никакъв пропуск или престъпление.
[6] Затова тези хора казаха: „Ние няма да намерим повод за обвинение против Даниил, ако не намерим нещо против него относно закона на неговия Бог.“
[7] Тогава тези князе и сатрапи се втурнаха при царя и му казаха: „О, царю Дарий, да живееш вечно!
[8] Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и управители се съгласиха помежду си да се издадат царски указ и строга забрана: който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, царю, да го хвърлят в ямата с лъвове.
[9] И така, царю, обяви тази забрана и подпиши писмен указ, за да бъде той неизменен като мидийски и персийски закон и да не бъде нарушаван.“
[10] Цар Дарий подписа забраната и указа.
[11] А Даниил, като узна, че е подписан такъв указ, се прибра в своя дом. Прозорците в горната му стая бяха отворени към Йерусалим. Тук той три пъти на ден падаше на колене, молеше се на своя Бог и Го величаеше, както постъпваше и преди това.
[12] Тогава тези хора се наговориха и завариха Даниил да се моли пред своя Бог и да Го величае.
[13] Те веднага отидоха и заговориха пред царя за царския указ: „Царю, нали ти подписа указ, че който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете?“ Царят отговори: „Да, това е вярно според неизменния закон на мидийците и персите.“
[14] В отговор на това те казаха на царя: „Ето Даниил, който произхожда от пленниците юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито указа, който си подписал, но три пъти на ден отправя своите молитви.“
[15] Като чу това, царят много се наскърби и размишляваше как да спаси Даниил. До залез слънце той усилено търсеше начин да го избави.
[16] Но онези хора пристъпиха към царя и му казаха: „Нека се знае, царю, че според закона на мидийците и персите никаква забрана или указ, утвърдени от царя, не могат да бъдат нарушени.“
[17] Тогава царят заповяда да доведат Даниил и го хвърлиха в ямата с лъвове. При това царят проговори на Даниил: „Дано твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, да те спаси!“
[18] След това донесоха голям камък, сложиха го върху отвора на ямата и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да не се промени нищо относно Даниил.
[19] След това царят се отправи към двореца си, прекара нощта в пост и дори не поръча да му донесат храна, и сънят побягна от него.
[20] А на сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при ямата с лъвовете.
[21] Като приближи до ямата, повика с жален глас Даниил и го запита: „Данииле, служител на Живия Бог! Твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“
[22] Тогава Даниил отговори на царя: „О, царю, да живееш вечно!
[23] Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете, и те не ми навредиха, защото аз се оказах невинен пред Него. Също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво престъпление.“
[24] Царят се зарадва твърде много от това и заповяда да извадят Даниил от ямата. Когато извадиха Даниил от ямата, той беше невредим, защото възлагаше надеждата си на своя Бог.
[25] Тогава царят заповяда да доведат онези мъже, които бяха наклеветили злостно Даниил, и те бяха хвърлени в ямата с лъвовете заедно с децата и жените им. Преди още да паднат на дъното на ямата, те станаха плячка на лъвовете, които строшиха всичките им кости.
[26] След това цар Дарий отправи следното писмено съобщение към всички народи и племена, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие!
[27] Аз издавам указ: „Във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Бога на Даниил, защото Той е жив Бог и вечно живеещ и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговата власт е безкрайна.
[28] Той избавя и спасява, извършва чудеса и знамения на небето и на земята; Той избави Даниил от силата на лъвовете“.“
[29] И така, този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на Кир Персийски.