[1] В третата година от управлението на персийския цар Кир беше дадено откровение на Даниил, който се наричаше с името Валтасар. Това откровение беше истинско и възвестяваше велика битка. Той разбра това откровение и вникна във видението.
[2] В онези дни аз, Даниил, тъгувах в продължение на три седмици пост.
[3] Не ядох вкусен хляб; в устата ми не влязоха месо и вино и не се мазах с мазила, докато не свършиха трите седмици.
[4] В двадесет и четвъртия ден на първия месец се намирах на брега на голямата река Тигър.
[5] Когато вдигнах очи, ето какво видях: пред мене стоеше един мъж, облечен в ленени дрехи, и бедрата му бяха препасани с най-чисто злато.
[6] Тялото му блестеше като благороден камък, лицето му – като светкавица, очите му – като огнени пламъци, ръцете и краката му – като бляскава мед, а звукът на речта му – като шум от много хора.
[7] Единствен само аз, Даниил, видях това видение, а хората около мене не го видяха. Но те изпаднаха в паника и избягаха, за да се скрият.
[8] Когато останах сам, аз съзерцавах това величествено видение, но силите ми ме напуснаха, станах смъртно бледен, не можах повече да се държа.
[9] Но въпреки това чух гласа на думите на ангела. Когато го чух да говори, паднах на лицето си вцепенен и така лежах на земята.
[10] Обаче ръка ме хвана, изправи ме на крака и укрепи ръцете ми.
[11] И той ми каза: „Данииле, ти, който си мъж, възлюбен от Бога, обърни внимание на думите, които ще отправя към тебе, и застани прав, защото сега аз съм изпратен при тебе.“ След като ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.
[12] Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря.
[13] Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе, не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно.
[14] А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“
[15] Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях.
[16] Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила.
[17] Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“
[18] Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи
[19] с думите: „Не се страхувай ти, възлюбен от Бога мъж! Бъди спокоен! Бъди мъжествен и се ободри!“ Когато той говореше с мене, силите ми се възвърнаха и казах: „Говори, господарю мой, защото ти ми даде сила.“
[20] Той ми каза: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? Първо ще се върна, за да се боря с княза на Персия и когато свърша с него, ще се появи князът на Гърция.
[21] Но аз ще ти известя какво е написано в книгата на истината, при все че няма никой, който стои на моя страна срещу онези освен вашия княз Михаил.