[1] Цар Навуходоносор построи златна статуя, висока шестдесет лакътя, широка шест лакътя, и я постави в долината Деир в областта Вавилония.
[2] След това цар Навуходоносор изпрати пратеници да призоват сатрапите, наместниците, началниците, върховните съдии, главните финансисти, съдиите, полицейските началници и всички висши служители в областта да участват в освещаването на статуята, която беше построил цар Навуходоносор.
[3] Ето събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, главни финансисти, съдии, полицейски началници и всички висши служители в областта за освещаването на статуята, която цар Навуходоносор беше построил. Всички те застанаха пред статуята, построена от царя.
[4] Тогава глашатай с мощен глас възвести: „Вие, хора от всички народи и раси, говорещи различни езици, чуйте заповедта:
[5] когато чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която цар Навуходоносор построи.
[6] Който не коленичи и не се моли, веднага ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ.“
[7] Когато всички народи чуха да свирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, всички народи и раси, говорещи различни езици, коленичиха и се молеха на златната статуя, която цар Навуходоносор построи.
[8] Тогава дойдоха няколко халдейци и наклеветиха юдеите.
[9] Те казаха на цар Навуходоносор: „О, царю, да живееш вечно!
[10] Ти, царю, издаде заповед: Всеки човек, когато чуе да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, да коленичи и да се моли на златната статуя;
[11] а който не коленичи и не се моли, ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ.
[12] Има няколко юдейски мъже, на които си поверил управлението на областта Вавилония – Седрах, Мисах и Авденаго. Царю, тези мъже презряха твоята заповед, нито служат на твоите богове, нито се молят на златната статуя, която ти построи.“
[13] Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И доведоха тези мъже пред царя.
[14] Навуходоносор ги попита: „Наистина ли вие, Седрах, Мисах и Авденаго, не служите на моите богове и не се молите на златната статуя, която построих?
[15] А сега, ако сте готови, щом чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която построих. Но ако не се молите, веднага ще бъдете хвърлени в пламтяща огнена пещ и тогава кой Бог ще ви избави от властта ми?“
[16] Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на цар Навуходоносор: „Не е трудно да ти отговорим на това.
[17] Ние имаме Бог, на Когото служим. Той има силата да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоята власт, царю, ще ни избави.
[18] Дори Той да не стори това, знай, царю, че нито ще служим на твоите богове, нито ще се молим на златната статуя, която си построил.“
[19] Тогава Навуходоносор се разгневи и лицето му се изкриви от злоба против Седрах, Мисах и Авденаго. Той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха.
[20] Издаде заповед някои от най-силните мъже от войската му да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.
[21] Тогава тези мъже бяха вързани с долните си дрехи, с хитоните, с превръзките на главата и с другите си дрехи и бяха хвърлени в пламтящата огнена пещ.
[22] А понеже царската заповед беше строга и пещта нагорещена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви онези, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго.
[23] А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха вързани в пламтящата огнена пещ.
[24] Цар Навуходоносор се ужаси, стана бързо и извика на велможите си: „Нали хвърлихме в огъня трима души вързани?“ В отговор те казаха: „Наистина е така, царю!“
[25] Той възрази: „Ха, аз виждам обаче четирима души, които развързани ходят сред огъня и нищо им няма, а четвъртият изглежда като Божий син.“
[26] Навуходоносор се приближи към вратата на разпалената с огън пещ и извика: „Седрах, Мисах и Авденаго, служители на Всевишния Бог, излезте и елате!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
[27] Тогава сатрапите, наместниците, военачалниците и царските съветници дойдоха заедно и видяха, че огънят не е оказал въздействие върху телата на тези мъже, дори космите на главите им не бяха опърлени, дрехите им не бяха пострадали и дори миризма на изгорено не се усещаше от тях.
[28] Тогава Навуходоносор каза: „Да бъде прославян Бога, изповядван от Седрах, Мисах и Авденаго, Който изпрати Своя ангел и избави служителите Си, затова, че те се надяваха на Него, не послушаха царската заповед и пожертваха телата си, за да не служат и да не се не молят на друго божество освен на своя Бог!
[29] Затова издавам указ: всеки, който изговори хула против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, към който и народ и племе да принадлежи, какъвто и език да говори, да бъде насечен на късове, а къщата му да бъде разрушена, защото няма друг Бог, който може да избавя така.“
[30] Тогава царят отново въздигна Седрах, Мисах и Авденаго в областта Вавилония.
[31] Цар Навуходоносор възвести на всички народи и раси, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие!
[32] Радостен съм да ви възвестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.
[33] Колко велики са Неговите знамения и колко мощни са чудесата Му! Неговото царство е вечно и господството Му се простира над всички родове.“