[1] Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната:
[2] тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.
[3] И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии.
[4] И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.
[5] И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека.
[6] В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.
[7] По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки;
[8] имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове;
[9] имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война;
[10] имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца.
[11] За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион.
[12] Едното „горко“ мина, ето, след него идат още две „горко“.
[13] И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;
[14] гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.
[15] И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.
[16] Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.
[17] И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
[18] От тия три язви – огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;
[19] защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им – прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.
[20] И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
[21] и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.