[1] След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък.
[2] И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи,
[3] и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия ѝ разкош.
[4] И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ, и да се не заразите от язвите ѝ:
[5] защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите ѝ.
[6] Отвърнете ѝ тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете ѝ двойно за делата ѝ; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно.
[7] Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя.
[8] Затова в един ден ще ѝ се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.
[9] Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето ѝ,
[10] като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда!
[11] И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува,
[12] стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор,
[13] дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки.
[14] И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от тебе, и всичко тлъсто и светло изчезна за тебе, и няма вече да го намериш.
[15] Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките ѝ, като плачат, ридаят
[16] и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери,
[17] защото в един час пропадна толкова голямо богатство! И всеки корабоначалник, и всички пътници по корабите, и моряци, и ония, които търгуват по море, застанаха отдалеч
[18] и викаха, като гледаха дима от изгарянето му, думайки: кой град е подобен на великия град?
[19] И посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко ти, граде велики, с чиито драгоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море: защото в един час запустя!
[20] Весели се за това, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с него.
[21] Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече;
[22] глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе;
[23] светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи.
[24] И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.