[1] И видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.
[2] И видях силен Ангел, който викаше с висок глас: кой е достоен да разгърне книгата и да снеме печатите ѝ?
[3] И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа.
[4] И аз плаках много, че никой се не намери достоен да разгърне и прочете тая книга, нито да я гледа.
[5] И един от старците ми рече: не плачи; ето, лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте ѝ печата.
[6] Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.
[7] Той дойде и взе книгата от десницата на Оногова, Който седеше на престола.
[8] И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите;
[9] и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите ѝ, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе,
[10] и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята.
[11] След това видях и чух гласа на много Ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони),
[12] които говореха с висок глас: достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението.
[13] И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца – благословение и чест, слава и владичество вовеки веков.
[14] И четирите животни казваха: амин. И двайсет и четирите старци паднаха и се поклониха на Живеещия вовеки веков.