[1] Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
[2] защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
[3] Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
[4] Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
[5] тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
[6] и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
[7] защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
[8] а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
[9] С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
[10] Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
[11] Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
[12] Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
[13] Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
[14] Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
[15] това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
[16] защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
[17] А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
[18] Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.