[1] Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
[2] Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
[3] и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
[4] то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
[5] Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
[6] А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
[7] Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
[8] Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ – добре правите.
[9] Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
[10] Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
[11] Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
[12] Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
[13] Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
[14] Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
[15] Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
[16] а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?
[17] Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
[18] Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
[19] Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
[20] Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
[21] Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
[22] Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
[23] И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.
[24] Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
[25] Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
[26] Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.