[1] Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
[2] Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
[3] като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
[4] търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
[5] Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, – и ще му се даде.
[6] Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
[7] такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
[8] Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
[9] Униженият брат да се хвали със своята висота,
[10] а богатият – със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
[11] изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът ѝ олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
[12] Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
[13] Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
[14] но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
[15] след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
[16] Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
[17] Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
[18] Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
[19] И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
[20] защото човешкият гняв не върши Божия правда.
[21] Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемайте насаденото слово, което може да спаси душите ви.
[22] Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
[23] Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
[24] погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
[25] Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
[26] Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
[27] Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.