[1] Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.
[2] Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
[3] Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.
[4] Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.
[5] И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
[6] И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:
[7] не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;
[8] а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;
[9] да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.
[10] Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;
[11] идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.
[12] И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
[13] А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
[14] Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?
[15] Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
[16] на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!
[17] Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.
[18] Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.
[19] И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
[20] И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,
[21] и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
[22] Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?
[23] защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.