[1] Ако някой открадне вол или овца и заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.
[2] Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;
[3] но, ако е изгряло слънце над него, да му се ис ка кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;
[4] ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.
[5] Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете ѝ да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
[6] Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.
[7] Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;
[8] ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.
[9] За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
[10] Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, –
[11] нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;
[12] ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;
[13] ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.
[14] Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;
[15] ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.
[16] Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да ѝ даде вено (и да я вземе) за жена;
[17] ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.
[18] Врачка да се не оставя жива.
[19] Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
[20] Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.
[21] Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.
[22] Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;
[23] ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,
[24] и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви – сираци.
[25] Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.
[26] Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,
[27] защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.
[28] Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.
[29] Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;
[30] също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.
[31] И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.