[1] Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
[2] Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.
[3] Господ е силен воин. Иехова Му е името.
[4] Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
[5] Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
[6] Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.
[7] С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.
[8] От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
[9] Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.
[10] Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.
[11] Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?
[12] Ти простря десницата Си: земята ги погълна.
[13] Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.
[14] Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.
[15] Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, падна ха в униние всички ханаански жители.
[16] Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.
[17] Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
[18] Господ ще царува довеки и вечно.
[19] Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.
[20] И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире ѝ излязоха всички жени с тимпани и хора.
[21] И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
[22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.
[23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; за това и нарекоха онова (място) Мера.
[24] И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?
[25] (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.
[26] И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.
[27] След това дойдоха в Елим; там има ше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.