Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 5:26

[1] Народът на страната взе Иоахаза, сина Иосиев, (помаза го) и го възцари вместо баща му в Иерусалим.

[2] Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува в Иерусалим три месеца. (Майка му се казваше Амигал, дъщеря Иеремиева, от Ловна. Той стори лукаво дело пред Господа по всичко тъй, както вършеха бащите му. И окова го фараон Нехао в Девлат, в Ематската земя, за да не царува в Иерусалим.)

[3] Египетският цар го свали от престола в Иерусалим (откара го в Египет) и наложи на земята глоба сто таланта сребро и един талант злато.

[4] Египетският цар постави брата му Елиакима за цар над Иудея и над Иерусалим, и промени името му на Иоаким, а брата му Иоахаза Нехао взе и го отведе в Египет (дето и умря. Той даваше на фараона и сребро и злато: тогава страната захвана да дава сребро по заповедта на фараона, и всеки, според властта си, искаше сребро и злато от народа на страната за данък на фараон Нехао).

[5] Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години. (Майка му се казваше Зехора, дъщеря Нириева, от Рама.) Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог (по всичко, що вършеха бащите му. В негови дни Навуходоносор, цар вавилонски, нападна на страната; той му служи три години, и се отметна от него. И проводи Господ против тях халдеите, и разбойници сирски, и разбойници моавитски, и синовете Амонови и самарийски, и те отстъпиха според оная дума – според думата на Господа чрез устата на рабите Му – пророците. Но гневът на Господа падна върху Иуда, за да го отблъсне от лицето Му, поради многото грехове, що бе сторил Манасия, и поради невинната кръв, която проля Иоаким, та напълни Иерусалим с невинна кръв. Ала Господ не пожела да ги изкорени).

[6] Против него излезе Навуходоносор, цар вавилонски, и го окова в окови, за да го откара във Вавилон.

[7] Част от съдовете на Господния дом пренесе Навуходоносор във Вавилон и ги тури в своето капище във Вавилон.

[8] Останалите дела на Иоакима и гнусотиите, които извърши и каквито се намериха у него, са описани в книгата на царете израилски и иудейски. (И почина Иоаким при отците си и биде погребан в Ганозан с отците си.) Вместо него се възцари син му Иехония.

[9] Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим три месеца и десет дена. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни.

[10] След като изтече годината, цар Навуходоносор прати и заповяда да го доведат във Вавилон заедно с драгоценните съдове на Господния дом, и възцари над Иудея и Иерусалим брата му Седекия.

[11] Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години;

[12] и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог. Той се не смири пред пророк Иеремия, който пророкуваше от Господни уста,

[13] и се отметна от цар Навуходоносора, който бе взел клетва от него в име Божие, – показа се твърдоглав и ожесточи сърцето си дотам, че не се обърна към Господа, Бога Израилев.

[14] Па и всички началници над свещениците и над народа грешаха много, подражавайки всички гнусотии на езичниците, и мърсяха дома на Господа, който Той бе осветил в Иерусалим.

[15] Господ, Бог на техните отци, им пращаше Свои посланици още от ранно утро, защото съжаляваше Своя народ и Своето жилище.

[16] Но те се подиграваха с пратените от Бога и нехаеха за думите Му, гавреха се с пророците Му, докле гневът на Господа не падна върху народа Му, та нямаше за него спасение.

[17] И Той напрати върху им халдейския цар, и тоя уби с меч младежите им в дома на тяхната светиня, и не пощади (ни Седекия,) ни момък, ни девица, ни старец, ни беловлас: всичко предаде Бог в ръката му.

[18] И всички съдове на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на дома Господен, и съкровищата на царя и князете му, – всичко отнесе във Вавилон.

[19] Па изгориха Божия дом, събориха стените на Иерусалим и всичките му палати с огън изгориха и всичките му драгоценности изтребиха.

[20] А избавените от меч Навуходоносор пресели във Вавилон, и те бяха роби нему и на синовете му, до възцаряването на персийския цар,

[21] докато, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, земята не отпразнува своите съботи. През всички дни на запустението си тя съботничеше, докато се изпълниха седемдесет години.

[22] А в първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, Господ подбуди духа на Кира, персийския цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено, и да кажат:

[23] тъй казва Кир, цар персийски: Господ, Бог Небесен, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, в Иудея. Който между вас е от целия Негов народ, Господ, неговият Бог, (да бъде) с него, и нека той иде там.

Втора книга Паралипоменон — Chapters