[1] Тогава Дух Божий слезе върху Азария, син Одедов,
[2] и той излезе да посрещне Аса и му каза: послушай ме, Аса и всички иудеи и вениаминци: Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави.
[3] Много дни Израил ще бъде без истиннаго Бога, без свещеник, който да поучава, и без закон;
[4] но когато в утеснението си се обърне към Господа, Бога Израилев, и Го потърси, Той ще им се намери.
[5] В ония времена няма да има мир ни за излизащи, ни за влизащи; защото ще има големи смутове между всички жители земни;
[6] народ ще се бие с народ, и град с град, защото ще ги смути Бог с всякакви неволи.
[7] Ала вие се дръжте твърдо, и ръцете ви да не ослабват, защото ще има награда за делата ви.
[8] Като чу Аса тия думи и пророчества на Азария, син на пророк Одеда, той се охрабри и премахна езическите гнусотии из цялата земя Иудейска и Вениаминова, и от градовете, които бе превзел по Ефремовата планина, и поднови жертвеника Господен, що беше пред Господния притвор.
[9] И събра всички иудеи и вениаминци и преселниците от Ефрема, Манасия и Симеона, които живееха с тях; защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.
[10] И събраха се в Иерусалим в третия месец на петнайсетата година от царуването на Аса;
[11] и принесоха в оня ден жертва Господу от плячката, която докараха: от едрия добитък седемстотин и от дребния седем хиляди.
[12] И сключиха завет да търсят Господа, Бога на отците си, от все сърце и душа;
[13] а всякой, който не потърси Господа, Бога Израилев, да умре – бил той малък или голям, мъж или жена.
[14] И заклеха се в Господа гръмогласно с възклицание и при звука на тръби и рогове.
[15] И всички иудеи се радваха на тая клетва, защото се клеха от все сърце и с пълно усърдие търсеха Господа, и Той им се намери. И Господ им даде спокойствие от всички страни.
[16] А майка си Мааха цар Аса лиши от царско достойнство, задето бе направила истукан за дъбравата. Аса катурна идола ѝ, насече го на късове и го изгори в Кедронския дол.
[17] Макар че оброчищата не бяха премахнати у Израиля, но сърцето на Аса беше напълно предадено Господу през всичките му дни.
[18] Той внесе посветеното от баща си и своето посветено в Божия дом: сребро, злато и съдове.
[19] И война нямаше до трийсет и петата година от царуването на Аса.