Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 5:44

[1] Езекия се възцари на двайсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Авия, Захариева дъщеря.

[2] Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше отец му Давид.

[3] Още в първата година на царуването си, в първия месец, той отвори вратата на дома Господен и ги поднови,

[4] и заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източната стъгда

[5] и им каза: послушайте ме, левити! Сега се осветете, осветете и дома на Господа, Бога на отците ви, и изхвърлете нечистотата от светилището.

[6] Защото бащите ни постъпваха беззаконно и вършеха, каквото беше неугодно пред очите на Господа, нашия Бог, оставиха Го, отвърнаха лицето си от Господнето жилище и обърнаха гръб,

[7] затвориха вратата на притвора, угасиха светилниците, не палеха кадиво и не възнасяха всесъжения в светилището на Бога Израилев.

[8] И гневът на Господа биде върху Иудея и върху Иерусалим, и Той ги предаде на позор, на опустошение и на присмех, както виждате с очите си.

[9] И ето, бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, и дъщерите ни, и жените ни затова са в плен (в чужда земя) досега.

[10] Сега имам на сърце да сключа завет с Господа, Бога Израилев, та да отвърне от нас пламъка на гнева Си.

[11] Деца мои! Не бивайте нехайни, защото Господ ви избра да предстоите пред лицето Му, да Му служите и да Му бъдете служители и да кадите.

[12] Тогава станаха левитите: Махат, син Амасаев, и Иоел, син Азариев, – от синовете Каатови; и от синовете Мерариеви: Кис, син Авдиев, и Азария, син Иехалелов; и от племето Гирсоново: Иоах, син на Зима, и Еден, син Иоахов;

[13] и от синовете Елицафанови: Шимри и Иеиел; и от синовете Асафови: Захария и Матания;

[14] и от синовете Еманови: Иехиел и Шимей; и от синовете Идитунови: Шемаия и Узиел.

[15] Те събраха братята си, осветиха се и отидоха по заповед на царя да очистят дома Господен, според словото Господне.

[16] И влязоха свещениците вътре в дома Господен, за да го очистят, и всичко нечисто, каквото намериха в храма Господен, изнесоха на двора на дома Господен, а левитите взеха това да го изнесат навън към поток Кедрон.

[17] И наченаха да осветяват на първия ден от първия месец, и на осмия ден от същия месец влязоха в притвора Господен; освещаваха дома Господен осем дена, и на шестнайсетия ден от първия месец свършиха.

[18] Тогава дойдоха в дома при цар Езекия и казаха: очистихме дома Господен и жертвеника за всесъжения, и всичките му съдове, и трапезата за хлябовете на предложението, и всичките ѝ съдове;

[19] и всички съдове, които бе захвърлил цар Ахаз през царуването си, в своето беззаконие, приготвихме и осветихме, и ето, те са пред Господния жертвеник.

[20] Сутринта рано цар Езекия стана, събра градските началници и отиде в дома Господен.

[21] И докараха седем телци, седем овена, седем агнета и седем козела – да ги принесат в жертва за грях, за царството, за светилището и за Иудея; и заповяда на свещениците, синове Ааронови, да принесат всесъжение върху Господния жертвеник.

[22] Па заклаха телците, и свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и поръсиха с кръв жертвеника; заклаха агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.

[23] Докараха и козлите за грях пред царя и събранието, и те възложиха върху тях ръцете си.

[24] Свещениците ги заклаха и очистиха с кръвта им жертвеника, за да се загладят греховете на цял Израил, защото царят бе заповядал да се принесе всесъжение и жертва за грях за цял Израил.

[25] И постави левити в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли, според наредбите на Давида и Гада, ясновидеца царски, и на пророк Натана, понеже тоя устав беше даден от Господа чрез пророците Му.

[26] И застанаха левитите с Давидовите свирала и свещениците с тръби.

[27] Тогава Езекия заповяда да принесат всесъжение върху жертвеника. И когато се начена всесъжението, начена се пение Господу при звука на тръбите и свиралата на Давида, цар Израилев.

[28] И цялото събрание се молеше, певците пееха и тръбите тръбяха, докле се свърши всесъжението.

[29] А като се свърши всесъжението, царят и всички, които бяха при него, се наведоха и се поклониха.

[30] Цар Езекия и князете казаха на левитите да славят Господа с думите на Давида и ясновидеца Асафа; и те славеха с радост и се навеждаха и се покланяха.

[31] Продължи Езекия и каза: сега вие се посветихте Господу: пристъпяйте и принасяйте жертви и благодарствени приноси в дома Господен. И цялото събрание заподнася жертви и благодарствени приноси, а комуто сърцето беше разположено – всесъжения.

[32] А броят на всесъженията, които събранието докара, беше: седемдесет вола, сто овена, двеста агнета – всичко това за всесъжение Господу.

[33] Други свещени жертви имаше: шестстотин глави едър добитък и три хиляди дребен добитък.

[34] Но свещениците бяха малко и не можеха да одират кожите от всички всесъжения, и им помагаха братята им левити, докле се свърши работата и докле се осветиха другите свещеници, защото левитите бяха по-внимателни в освещението си, нежели свещениците.

[35] А при това имаше много всесъжения с тлъстини от мирните жертви и с възлияния при всесъжението. Тъй биде възстановена службата в дома Господен.

[36] И радваше се Езекия и целият народ, задето Бог тъй разположи народа, понеже това стана неочаквано.

Втора книга Паралипоменон — Chapters