Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 2:55

[1] И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,

[2] та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия.

[3] Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;

[4] затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят;

[5] те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви.

[6] Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.

[7] Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви.

[8] А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото „любовта покрива много грехове“.

[9] Бъдете страннолюбиви един към други без ропот.

[10] Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.

[11] Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

[12] Възлюбени! не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас;

[13] но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите.

[14] Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян.

[15] Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо;

[16] но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ.

[17] Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?

[18] И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?

[19] И тъй, ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен Създател, душите си, правейки добро.

Първо съборно послание на свети апостол Петра — Chapters