[1] Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване,
[2] като видят вашия чист богобоязлив живот.
[3] Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени,
[4] а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога.
[5] Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
[6] както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо.
[7] Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.
[8] Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри;
[9] не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.
[10] „Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи,
[11] нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него,
[12] защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му – към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята.“
[13] И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро?
[14] Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте;
[15] Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,
[16] имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот.
[17] Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло;
[18] понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух,
[19] с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница,
[20] и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата;
[21] образът на тая вода – кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа,
[22] Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.