[1] И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета,
[2] като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение,
[3] защото вкусихте, че Господ е благ.
[4] Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен,
[5] и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа.
[6] Ето защо в Писанието е казано: „ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами“.
[7] И така, за вас, вярващите, Той е драго ценност, а за невярващите – „Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла“, и „Камък на препъване и Камък на съблазън“,
[8] о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени.
[9] Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина;
[10] вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.
[11] Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата,
[12] имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.
[13] И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт,
[14] било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.
[15] Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци,
[16] като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии.
[17] Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.
[18] Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си – не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.
[19] Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.
[20] Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.
[21] Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:
[22] Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;
[23] кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
[24] Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте“.
[25] Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.