[1] (Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим.
[2] Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне.
[3] Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
[4] И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник.
[5] В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.
[6] Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;
[7] и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.
[8] И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа;
[9] дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?
[10] И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.
[11] И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, –
[12] ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;
[13] и това, което ти не поиска, Аз ти давам, – и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;
[14] и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.
[15] Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.
[16] Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
[17] И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;
[18] на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.
[19] През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
[20] и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
[21] сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
[22] Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя ѝ казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
[23] Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.
[24] И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
[25] И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
[26] И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
[27] И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.
[28] И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.