[1] И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
[2] И биде слово Господне към него:
[3] тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан;
[4] от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.
[5] И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.
[6] И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.
[7] След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.
[8] И биде слово Господне към него:
[9] стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
[10] И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
[11] Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.
[12] Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера дветри дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
[13] А Илия ѝ рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;
[14] защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
[15] Тя отиде и направи тъй, както ѝ каза Илия; и храни се тя, и той и домът ѝ няколко време.
[16] Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
[17] След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.
[18] Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
[19] А той ѝ отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;
[20] и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина ѝ?
[21] И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
[22] И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
[23] Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
[24] Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.