[1] Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.
[2] Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, – и ще бъде топло на нашия цар-господар.
[3] И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.
[4] Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.
[5] Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.
[6] Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.
[7] И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.
[8] Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.
[9] И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.
[10] А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.
[11] Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?
[12] Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.
[13] Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?
[14] И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.
[15] Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.
[16] Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?
[17] Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.
[18] А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
[19] Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.
[20] Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.
[21] Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.
[22] Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.
[23] Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.
[24] И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?
[25] Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!
[26] А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.
[27] Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?
[28] Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.
[29] Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!
[30] Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес.
[31] Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!
[32] И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.
[33] И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,
[34] нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!
[35] След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.
[36] Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:
[37] както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!
[38] Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.
[39] И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!
[40] И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.
[41] И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?
[42] Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.
[43] Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;
[44] и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;
[45] и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.
[46] И Соломон вече седна на царския престол.
[47] А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си
[48] и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.
[49] Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.
[50] Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
[51] И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.
[52] И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.
[53] И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.